БОСИЛЕК:
Вероятното отечество на босилека е предна Индия, цяла Южна Азия, а
така също Североизточна Африка. Обича по-топлите южни райони на
България. Преданието гласи, че Александър Велики донесъл растението от
Персия. С босилекът са свързани много легенди. В Индия босилекът е
“обречен” на бог Вишну, защото предпазва от ужасната митична змия,
която “убива с очи”. В Египет е използван като съставка при
балсамирането а мумиите. В Рим слават на босилека била по-романтична -
той бил знак на влюбените. У нас, преди петдесетина години; е бил
засяван на големи площи, заради търсенето му на международния пазар (от
него се получава етерично масло).
Босилекът е тревисто едногодишно растение. Стъблото е голо,
четириръбесто, разклонено на височина достига до 60 см. Листата са
срещуположни, яйцевидно-продълговати, с дълги дръжки, заострени,
целокрайни или при някои форми - слабо напилени. Цветовете са бели,
рядко лилавобели или червени, разположени са в горната част на стъблото
и разширененията му. Плодът е сух и след като узрее се разпада на
четири кафяво-черни семенца. Цялото растение има приятна миризма. Цъфти
през юни-септември Използва се надземната част, най-вече стръковете
(пресни или изсушени), по-рядко семената.
Бере се за прясно използване по време на цъфтежа, а за сушене - преди
цъфтежа. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 35°. Срокът
на годност на цялата билка - две години, а на рязаната - година и
половина. босилекът съдържа етерично масло, горчиво вещество,
гликозиди, танини, органични киселини, минерални соли и др. Названието
на босилека означава „царска билка” (гр. „базиликос” означава „царски”).
В традиционната българска кухня се използва при готвене на говеждо
месо и месо от гъска, зрял и зелен боб, картофено пюре, кисело зеле, в
месни и зеленчукови бульони, при ястия със зеленчуци и при приготвяне
на сосове (слагат се слагат се ситно нарязани пресни листа от босилек).
Добавя се на варена, задушена риба и салата от ри-на кисели и пресни
краставички, марината за дивеч, салата с домати, свински пържоли.
Придава пикантен аромат на чорби с картофи и особено с лук. Пресни
накълцани листа от босилек се слагат на ястия с риба, месо и яйца, а от
босилек, копър и тарос (естрагон) се приготвя ароматичен оцет, с който
се подправят сосове и салати. Изсушените семена от босилек могат да се
смелят - те са подходяща подправка към сосове, които поднасяме с печено
на шиш месо или към студено печено месо.
Сушен или пресен босилек е задължителна съставка на италианската
пица. Използва се още при приготвяне на марината, туршии и салати.
Заради силния и приятен аромат и възкисел, с тънка сладка жилка вкус,
босилекът се използва в кухните на много народи. Босилекът е с
противоспазматично, болкоуспокояващо, противовъзпалително, потогенно и
леко възбуждащо действие. Прилага се при инфекциозно-възпалителни
процеси на пикочно-половите и дихателни пътища, при умора, и при
депресия. Приеман в големи дози е токсичен, затова трябва да се
употребява по лекарско предписание.
За външно приложение се препоръчва за жабуркане при зъбобол и за
гаргара при гърлобол, за налагане при кожни обриви и отоци, за бани (с
равни части мащерка и мента във ваната), при нервни разстройства. Сокът
от пресни листа на босилек, капнат в ухото има болкоуспокояващ ефект
при възпаление на средното ухо. Тампони, напоени с него, действат за
бързото заздравяване на рани. Босилекът възбужда апетита, усилва
сърдечната дейност и има антисептично действие. Народната медицина
прилага запарка от босилек при ангина, хрема, безсъние и еластичен
колит. Външно се препоръчва за жабуркане и гаргара при заболявания на
зъбите и венците, за налагане при екземи.
Запарката от босилек се използва при хроничен гастрит, язвена болест
на стомаха и дванадесетопръстника, при чернодробни и жлъчни
-заболявания, за лекуване на хронични астматични бронхити, емфизем,
бронхиални спазми у деца и възрастни, при гадене и неврози.
|
