КОПЪР: 
Още във Вавилон го отглеждали като лечебно растение. Познавали го и
древните гърци и римляните, а в Европа е на почит от времето на Карл
Велики (IX в.). По-голяма попюлярност добива през XVI век във Флоренция
и Болоня по времето на Катерина Медичи. Съществуват два вида копър.
Този, който ние добре познаваме, достига до 60 см и от него като
подправка се използват стъблата и плодовете му, но стъблата са също
ядливи. Другия вид, наречен флорентински, достига до 20 см височина и
коренът му образува грудка, подобна на тази на целината.
Копърът е сред подправките, които са богати на фолиева киселина (витамин В), каротин (витамин А) и витамини С и Е.
Пресния и изсушен копър има силен аромат и сладникав, парлив вкус.
Подобрява салатите, млечните и майонезени сосове, маринати и сирена.
Тараторът не е таратор без него, нито киселите стерилизирани)
краставички. Той върви на риба, на зеленчукови блюда (тиквички, пресни
картофи, зелен фасул), на постни супи.
|
