КИМИОН:
Двугодишно или многогодишно етерично-маслено растение (диворастящо и
култивирано). Коренът му е месест, вретеновиден и достига през втората
година до 1-2 см дебелина и 10-20 см дължина. Стъблото е високо около 1
см, силно разклонено, кухо, с тънки надлъжни ребра. Листата са
сложноперести. През първата година те образуват розетка с широки ръкави
при основата на дръжките си, а през втората - те са едри, с дълги
дръжки в долната част на стъблото, а по-нагоре - дребни. Цветовете са
дребни, бели или бледорозови. Плодът е кестеняв, отстрани сплескан с
надлъжни ребърца, някои от които имат шилести израстъци, съставен е от
две половинки. При узряването двете половинки се отделят една от друга,
като се крепят само в долната си част за дръжката. Кимионът цъфти през
май-юни.
Растението се среща диворастящо в почти цяла Европа, Кавказ, Северна
Персия, Хималаите, Сибир, Мароко. Култивира се в Холандия, Швеция,
Германия, Русия, Полша, Северна Африка и другаде. У нас расте из
ливади, горски поляни в предпланинския и планинския пояс в цяла
Югозападна България и в Западна и Средна Стара планина, в Западните и
Средните Родопи, Рила и Пирин до 1600 м надморска височина.
Употребяват се само зрелите плодчета на кимиона, които щом узреят много
лесно опадват и затова не бива да се чака пълното им узряване. Щом те
започват да добиват тьмнокестеняв цвят, стъблата се ожънват. После се
изсушават и изчукват или овършават. Изсушеното семе има характерна,
силно ароматична миризма и парлив вкус. Съдържа 3-7% етерично масло,
13-16% тлъсто масло, белтъчини и др.
Кимионът се е използвал като подправка още през средните векове
поради силната си миризма и пикантен вкус. Сега той е неизменна
съставка на колбаси от млени и кълцани меса, на домашни наденици и
суджуци - тогава се използва смлян на прах. Използва се за
ароматизиране на тестени изделия, при приготвяне на ястия от смляно
месо, на кисело зеле с месо, зеле с ориз, скара, солени бисквити.
Плодовете на кимиона влизат в състава на кърито и на “гарам масала”.
Той е сред любимите подправки на индийците, арабите и
латиноамериканците. Приложение има при правене на ликьори. Кимионът
дразни жлезите на храносмилателната система и възбужда апетита, но в
по-големи количества може да предизвика възпаление на стомашната
лигавица. Народната медицина го препоръчва като газогонно, жлъчегонно и
нервноуспокоително средство и за увеличаване на млякото у кърмачките
във вид на запарка обикновено с други подобни лекарствени средства.
|
