Вт, 2024-03-19, 05:02Welcome Гость

КУЛИНАРСТВО

МАЛКО ИСТОРИЯ


Кръстопътното географско положение на България обуславя голямото разнообразие в националната кухня. През нашите земи са минали много племена от Европа, Азия и Африка и са оставили следи от своята култура, бит и история. Черти от кухните на тези континенти се откриват и днес в кулинарното ни наследство. Това влияние се засилва и от особеностите на българската история. Тръгнете по пътя на кулинарните изкушения и опитайте непознатите познати български ястия!
Основни продукти в българската национална кухня са месото и зелечуците. Българите консумират всички видове месо, както и сладководна и морска риба. Характерни продукти в българската национална кухня са бобът, лещата, оризът, киселото и прясното мляко, бялото саламурено сирене, доматите, чушките, лукът, чесънът, ябълките, сините сливи, динята, гроздето, както и някои специфични подправки.
В България можете да вкусите, както сочните череши през май, така и сладките мушмули през декември, да опитате крехкото агнешко по Гергьовден и сочната свинска пържола и туршията по Коледа, домашно приготвените кисело мляко и сирене, хубавото руйно вино, събрало букет от аромати на различни сортове грозде, узряло под топлите слънчеви лъчи.

Анимирани огъня GIF

Огънят е внесъл дълбоки промени в храненето на човека, направил го е "човешко”, различно от това на животните и с това хората се отделили с още една степен от своите предци. Използването на огъня при приготвянето на храната, внася важна роля в развитието на човека. Религията на древните гърци споменава митът за Прометей – който открадва огъня от боговете и го дарява на хората.
Става възможно използването на зърнените и бобовите храни, на картофите, т.е. на храните които по-късно ще станат основна храна на населението на Земята.
Яденето на сурови растителни храни и на сурово месо и риба е изисквало мощен дъвкателен апарат. Затова предшествениците на Homo sapiens подобно на днешните човекоподобни маймуни са имали големи и издадени напред челюсти, движени от силно развита лицева мускулатура. Топлинната обработка на храната направила такъв дъвкатевен апарат излишен. Мускулите постепенно намалили обема си, зъбите станали по малки, издадените напред челюсти се скъсили и прибрали. Изменили се и обемът и конфигурацията на устната и носовата кухини. Тези изменения заедно с промените в дъвкателния апарат е това, че с олекотяването на долната челюст се улеснило нейното движение при говорене . Променените устна и носна кухина модулирали много по-съвършено образуваните в ларинкса звукове. Всичко това е имало за резултат превръщането на примитивната звукова информация в членоразделен човешки говор – един по-далечен резултат от промените в храненето след откриването на огъня.

 Как се е зародило готварството стъпка по стъпка от първия човек до наши дни.

Може би първата готварска рецепта, приготвена някога от първобитните хора е печено месо. Откритието и както всички велики открития е случайно. След горски пожари те установили, че месото на умрелите животни от пожара е по-вкусно и по-крехко.
11000 г. пр. Хр. С помоща на кремъчни остриета нашите предци изравят семена и корени.
Бронзова епоха. От този период датират лещени семена открити близо до езерото Биел в Швейцария и бадеми на остров Крит.
9000 г. пр. Хр. В плодородните земи на Близкия Изток е опитомена овцата.
7000 г. пр. Хр. В Централна Америка започнало отглеждане на чушки, авокадо, жито.
6500 г. пр. Хр. Данни сочат, че в Турция отглеждали грах.
6000 г. пр. Хр. Опитомено е говедото.
5000 г. пр. Хр. В Египет е началото на изкуственото напояване на културите. Мащерката и лавровото дърво се използват за лекове в медицината.
4000 г. пр. Хр. Отново в Египет е началото на торенето на реколтата.
3500 г. пр. Хр. И пак в Египет, първообраза на хляба. Дивите гъби се използват за храна. Отглеждат се маслини на остров Крит.
3000 г. пр. Хр. Земеделските производители в Месопотамия отглеждали ряпа, лук, бакла, грах, леща, праз, а може би и чесън. По това време вече отглеждали и патици.

2737 г. пр. Хр. Според древна китайска легенда император Шен-Нунг открил напитката чай, като няколко листенца от растението случайно попаднали във вряла вода.
2700 г. пр. Хр. Китайците познавали 365 билкови растения.
2500 г. пр. Хр. В Централна Америка култивират царевицата.
2000 г. пр. Хр. Лечебните свойства на водата.
1500 г. пр. Хр. Използване на кориандъра като подправка в Египет.
1450 г. пр. Хр. Канелата, като подправка в Египет.
1100 г. пр. Хр. В китай е измислен соевият сос.
1000 г. пр. Хр. Замразяване на картофите  в снега за по-дълго съхранение. В Китай - алкохол от ориз.
  800 г. пр. Хр. Култивирани домати се отглеждат в Мексико.
  776 г. пр. Хр. Готвач е победител на Олимпийските игри. (Бягане на един крак на 183 м.)
  700 г. пр. Хр. Патладжана се отглежда в Китай.
  600 г. пр. Хр. Асирийският цар Сарданапалус организира първия кулинарен конкурс с награда 1000 златни къса.
  500 г. пр. Хр. В Индия отглеждат захарна тръстика и банани.
  206 г. пр. Хр. Юфка от смляно брашно в Китай.
      4 г. пр. Хр. Гъркът Архестратус написва първата готварска книга. В Китай дефинират петте основни вкуса - сладък, кисел, солен, подправен и горчив.
I век. Римския император Трахон създал гилдия на хлебопроизводителите.
575 г. Отглежда се кафе Арабика.
600 г. В Персия строят вятърни мелници в помощ на напояването.
780 г. Лу Ю публикува първият наръчник за чай в Китай.
1070 г. Според легенда, френското синьо сирене рокфор е измислено в пещера.
1096 г. Открит в Париж първият месарски магазин. От това време датира първата рецепта за макаронени изделия.

1295 г. След завръщането на Марко Поло от Далечния Изток се появява замразен десерт включващ мляко (първия сладолед).
1432 г. Хайверът излиза на сцената.
1475 г. Със закон е уредена продажбата на колбаси.
1488 г. Португалски кораби се отправят към Южна Африка с цел търговия с подправки.
1489 г. Корабите достигат Калкута, Индия със същата цел.
1493 г. Христофор Колумб донася от Хаити захарната тръстика.
1498 г. В Китай е изобретена четката за зъби.
1509 г. Заработва първата фабрика за преработка на захарна тръстика в Америка.
1519 г. Горещ шоколад в Испания, който шеметно навлиза в Европа и Англия.
1520 г. Колумб внася царевица в Испания от West Indies.
1524 г. Испанският конкистадор Ернан Кортес донася какаото и боба в Европа.
1554 г. Доматите от Южна Америка се отглеждат в Европа. По това време се споменава за калвадос.

1573 г. Култивиране на картофа в Испания.
1574 г. Основана е Корпорация на тестените производители в Генуа, Италия.
1586 г. 26 Юли. Картофите пристигат и в Англия донесени от сър Томас Хариот.
1602 г. Холандците научават от индианците в своите колонии, че мидите са деликатес.
1615 г. Франсоа Пиер де ла Верен въвежда питейния шоколад във Франция.
1620 г. Дивите пуйки навлизат в Европа от Новия Свят.
1634 г. На Дижон, Франция се падат изключителните права за направата на горчицата.
1644 г. Напитката кафе навлиза в Европа.
1651 г. Франсоа Пиер де ла Верен обобщава френската кухня в първата готварска книга.
1660 г. Култивирани ягоди в Европа от Новия Свят.
1682 г. Дом Периньон изобретява шампанското.
1696 г. Откриване на първото кафене в Париж (кафе Прокоп) от италианци.
1717 г. Томас Туигинг открива първата чай къща за дами в Лондон.
1718 г. Джон Монтагю Сандвич изобретява сандвичите, ктъстени на негово име.
1723 г. Ирландец построява първата фабрика за стъклени бутилки за вино в Бордо, Франция.
1740 г. Венеция издава лиценз на Паоло Адами за строеж на първата фабрика за паста.
1742 г. "В помощ на домакинята" е първата готварска книга в Америка.
1748 г. Уилям Кулен от университете в Глазгоу прави първи успешни опити в областа на хладилната техника.
1757 г. Жан Жозеф Клозе първи прави пастет от патешки черен дроб.
1765 г. Ресторант (от френски - "да се възстанови").
1770 г. Първият мармалад.
1795 г. Във връзка с проблема с развалянето на храната ползвана от военните сили се прави разработка за увеличаване срока на годност. Първите консерви.
1810 г. Усъвършенстване на консервирането.
1815 г. Първата в света фабрика за бисквити. Каралайл, Шотландия.
1851 г. Якоб Фусел построява първата фабрика за сладолед.
1860 г. В Америка измислят дъвката.
1868 г. Макилхени дарява на света сос тобаско.
1869 г. Във Франция е патентован маргарина.
1884 г. Патентовано е кондензираното мляко от Джон Майенберг. 25 ноември Ст. Луис САЩ.
1895 г. 12 март, първа продажба на Кока-Кола в бутилки.

Датите на много кулинарни открития са определени доста приблизително. Имената на техните изобретатели са неизвестни.
Около 10 хил. г. пр.Хр. в менюто на човека се появили пивото и хлябът. В бутилки пивото започнали да разливат през 1568 г.
Около 6 хил. г. пр.Хр. се появили изварата и кашкавалът.
Около 3 хил. г. пр.Хр. хората се научили да варят супа.
През 2737 г. пр.Хр. е отбелязана употребата на чай.
През 1500 г. пр.Хр. започва употребата на шоколада. Блокче шоколад се е появило едва през 1849 г., а млечният шоколад се появява през 1875 г.
Около 1200 г.пр Хр. за първи път били направени бонбони.
Според съвременната ни представа те се появили едва през ХІХ век.
Около 1000 г.пр.Хр. за първи път започнали да правят кисели краставички.
Около 500 г.пр.Хр. бил произведен първият колбас.
През 490 г.пр.Хр. били направени първите макарони.
Първата рецепта за макарони със сирене била записана през 1367 г.
През 1819 г. били изобретени спагетите.
През ІV век пр.Хр. е записана първата рецепта, достигнала до нас за салата от бял боб.
През 200 г.пр.Хр. за първи път започва култирането на картофи и спаржа.
През 55 г.пр.Хр. за първи път приготвили горчица и пудинг от ориз.
През І век сл.Хр. световната кулинария се обогатява с пити, пици и препечени филийки. Съвременните пици се появили през 1879 г.
През ІІ в.сл.Хр. за първи път приготвили суши - японското блюдо от ориз и морски продукти.
От VІІ в. е рецептата на прочутото корейско кисело зеле ким-чи.
Последователно се появяват:
През ХІІІ век - хамбургери и вафли.
През ХV век - палачинките.
В 1411 г. - рецептата за производство на прославения Рокфор.
В 1554 г. е открита рецептата на Камамбер.
В 1484 г. е изобретен "хот-дог" (hot dogs) - франзелата с кренвирш, станала по-късно национално блюдо на американците. В момента на откриването на "хот-дог"-а Америка още не е била открита.
След експедициите на Колумб в Европа се появили доматите (1544г.) и картофите (1553 г.)
После се появяват:
През 1495 г. - мармаладът, през 1610 г. - гевреците , през 1680 г. - пуканките (попкорн), които се разпространили по-широко в началото на ХХ век, когато се появили кинотеатрите.
През 1680 г. - пържените картофи по френски. Днес това блюдо задължително влиза в менюто на всички ресторанти за бърза закуска.
През ХVII век - кетчупът . Малцина знаят, че са го изобретили в Китай и наименованието на този продукт е китайско. Първа в света започнала да произвежда кетчуп през 1876 година компанията Heinz.
През 1739 година - крекерите,
1756 година - майонезата,
1795 година - консервната кутия,
1798 година - лимонадата (т. е. газирана безалкохолна напитка). През 1835 година започнали да бутилират лимонадата. През 1885 година е създадена рецептата на лимонадата Dr. Pepper, през 1886 году - Coca-Cola, през 1898 году - Pepsi-Cola.
През 1830 година е измислена "кралицата на супите" - марсилската рибна супа буайбес.
През 1845 година се появява желето.
През 1848 година е изобретена дъвката според съвременната ни представа за тази дума. Много народи в света и преди това са използвали със същата цел листа от различни растения, смола и др. Машината за производство на дъвки била изобретена през 1871 година.
През 1853 година се появява картофеният чипс,
през 1870 година - маргаринът.
През 1871 година е записана рецептата за бьофстроганов (говеждо по строгановски).
През 1879 година вече се произвежда захарин,
през 1924 год - замразени продукти. Появява се индустрията за полуфабрикати.



ГОТВАРСКИ КНИГИ

Кулинарната история се съсредоточава върху няколко различни насоки, но може би първата и най-важната от тях са готварските книги. Още от зората на писмеността хората са си записвали рецепти – шумерите например записвали рецепти, в това число за бира, върху глинени плочки. Подобно на тях, много рецепти са открити и в египетските йероглифи. Древните гърци по всичко личи първи са съставяли готварски книги. Макар и в древността да са били съставени много ръкописи по темата, се знае само за един оцелял. Artis Magiricae Libre X е бил частично написан от Марк Апикус през I в. Римските и гръцките готвачи са записвали кулинарните си рецепти и идеите им са се съхранили най-малкото в манастирите и във Византийската империя.

Арабите били големи почитатели на кулинарното изкуство и първите известни неримски готварски ръкописи са били съставени през IX в. в Багдад. Кръстоносните походи възродили интереса към кулинарното изкуство в Западна Европа и то най-вече заради навлизащите от Изтока екзотични подправки. Впоследствие били написани десетки готварски ръкописи – в Англия, Германия, Италия и Испания. Сходствата между тези ръкописи говорят, че готвачите и кралските семейства, за които те работели, са били тясно свързани.

1188575480.jpg

Двадесет и пет години след като Йохан Гутенберг отпечатал първата книга през 1450 г., Бартоломео де Сакки ди Пиадена (известен повече като Платина) публикувал във Венеция De honesta voluptate. Книгата била преведена на немски, италиански и френски и често препечатвана из цяла Европа. Около 250 от рецептите на Платина били взети от ръкопис на Мартино, живял през периода 1450 – 1475 г. Рецептите на Мартино били препечатани в Epulario двеста години след
създаването им.

1188575502.jpg



Бартоломео Скаппи (1540-1570) бил готвач на мнозина кардинали, а може би и на папа Пий IV. Скаппи въвел много класически кулинарни техники като мариноване, задушаване и поширане. Той изследвал арабското изкуство на приготвяне на тестени изделия и подобните на мавърски кускус. Книгата, която публикувал през 1570 г. съдържа над 100 рецепти. Тя била изключително добре илюстрирана и показвала върховете на ренесансовото кулинарно изкуство в най-добрата им светлина.

1188575524.jpg

Към 1650 г. кулинарната инициатива преминала в ръцете на Париж.
Най-важната френска готварска книга след публикацията на Платина била Le Cuisinier Francois на Франсоа Пиер де ла Варен (1615-1678), която предвещава края на анархията на средновековната и ренесансовата фантазия и организира готварството методологично. Тя започва с бульон – основна съставка на сосове и др. Целта била хармонична смес от съставки, в която никоя не преобладава над останалите. Книгата била препечатвана във Франция до 1815 г. и е имала около 250 издания с общ тираж над 250 000. Това било знак за издателите за финансовите възможности, които тези книги предлагат. На ла Варен се приписва и основаването на класическото френско кулинарно училище. Автор е и на книгата Le Vrai Cuisinier (1651 г.) – първата книга, обобщаваща кулинарните практики на френските благородници.

Трактатът за изящното изкуство гастрономия, La Physiologie du gout от Жан Антелм Брила-Савари, излязла от печат на 8 декември 1825 г. Публикувана същата година и на английски под заглавието The Physiology of Taste, тя била първата разработка, разглеждаща храненето като вид изкуство, а гастрономията – като интелигентно познание за всичко свързано с храненето на човека.

През XVIII в. британските готварски книги поели по друг път. Често писани от жени, те били изпълнени с практични съвети и богат опит, натрупан в кухнята. Някои от най-добрите образци, писани някога, като например The Art of Cookery на Хана Глас (1747) и The Frugal Housewife на Сюзън Картър (публикувана за пръв път в Лондон през 1772 г.) попадат именно в тази категория.

Вероятно едни от най-значимите кулинарни книги са написани от Огюст Ескофия. Без съмнение, написаното от него е изпреварило значително времето си и въпреки това той винаги е признавал приноса на предшествениците си. Между 1886 и 1934 г. той публикувал няколко книги, сред които Le Traite sur L'art de Travailler les Fleurs en Cire, Le Guide Culinaire, Le Livre des Menus, Ma Cuisine и др.

Le Repetoire de la Cuisine от Луиз Соние (1914) е важна с това, че предлага изчерпателен описателен списък на класическите френски ястия, а не е просто книга с рецепти.

American Cookery на Анелиа Симънс (публикувана през 1796 г.) е първата готварска книга, написана от американка. Тя отразява главно английските кулинарни практики и много от рецептите са взети от американските издания на цитираната по-горе книга на Сюзън Картър The Frugal Housewife.



История на диетите в дати.

1087г. Кралят на Англия Вилхелм Завоевателя станал толкова дебел, че вече не бил в състояние да язди коня си. За да намали теглото си, той прибягва до голямо количество алкохол и това е неговата течна диета.

1830г. Силвестър Греъм, презвитериански свещеник, убеден вегетарианец, предлага ограничителна диета за изкореняване на такива грехове като лакомия, сексуални желания и други аморални наклонности. Добра комбинация на религиозни чувства с хранителни препоръки. Греъм напомня, че затлъстяването води до нарушаване на храносмилането, а то - към различни болести.
Именно Силвестър Греъм предложил и разпространил използването на непресято, грубо смляно брашно, заради високото му съдържание на целулоза. Брашното било наречено "брашно на Греъм”, основен компонент на крекерите Греъм. Извън диетата той препоръчвал твърдо легло, отворени прозорци на спалнята, целомъдрие, студени обливания, свободно облекло.

1878г. Умира Уилям Бантинг, автор на "Писмо за пълнотата” (”Letter on Corpulence”). В основата на този труд са съветите на д-р Уилям Харви (1578-1657), предупреждаващи за вредата от храни, съдържащи много захар и нишесте. Самият Бантинг отслабва успешно с 20 кг и издига идеята, че картофите и макароните в човешкия организъм се превръщат в мазнини. Идеята му става толкова популярна, че англичаните започват да използват думата "бантинг” в смисъла на загуба на тегло, вследствие на диета с ограничаване на захар и нишесте.

1879г. Фалберг изобретява захарина. Това дава тласък за създаването на знаменитата "Monsanto” - мегакорпорацията за биотехнологии.

1890-те години Химикът Уилбър Етуотър "разлага” храната на отделни компоненти: белтъчини, мазнини и въглехидрати и измерва калоричността им.

1894г. Докторите започват да предписват за отслабване вещества, получени от щитовидните жлези на животните.

1896г. Появяват се първите реклами на продукти за отслабване. В състава на рекламираните средства влизат слабителни, очистителни, арсен, стрихнин, сода за пране (натриев карбонат) и английска сода (магнезиев сулфат).

В началото на 1900-те години Ъптън Синклер пропагандира спазване на постите като универсално средство за лечение - както при изтощение, така и при затлъстяване. Хервард Карингтън препоръчва хранене само със сурови плодове и зеленчуци, а Хораций Флетчер - продължително и старателно сдъвкване на храната, за което започват да го наричат "Великият дъвчещ”.

Пак в началото на 1900-те Ръсел Читъндън, химик от Йелския университет развива идеята на химика Етуотър за измерването на храната в калории. Една калория е количеството топлина, необходимо да се повиши температурата на 1 г вода с 1°C.

С измерването на калориите лесно се определя енергийната стойност на храната, както и на енергията, изразходвана за физически упражнения. Започва масово пресмятане на калории.

1917г. Доктор Лулу Хънт Питърс публикува "Диети и здраве с ключ към калориите” (”Diet and Health, with Key to the Calories”) — това е първата книга, препоръчваща пресмятането на калориите като метод за намаляване на теглото. Принципът е - контролът на калориите е контрол върху теглото. Онези, които не са в състояние да контролират теглото си, биват обявявани за недисциплинирани и морално неустойчиви.

След Първата световна война медиците забелязват, че мъжете, работещи във фабриките, които произвеждат боеприпаси с химическото вещество динитрофенол, прогресивно отслабват и те започват да го предписват като най-ефективното средство за лечение на затлъстяване. Динитрофенол се използва и в селското стопанство като инсектицид и хербицид, но това ни най-малко не смущава желаещите да отслабнат. Намаляването на теглото се дължи на това, че динитрофенолът ускорява силно метаболизма. До 1935 година над 10 хил. души се лекуват с него. Използването му е прекратено след 1938 година.

1920-те – 1950-те години: Постепенно увлечението по пресмятане на калориите затихва.

1921г. Американската Медицинска Асоциация (American Medical Association) споменава за ламинарий, фукус и лаконос, като средства, подпомагащи отслабването (”Nostrums and Quackery”).

1940-те години: Д-р Алфред Пенингтън провежда наблюдение над сътрудниците на компанията "DuPont”, които са с наднормено тегло и стига до извода, че за да се отслабне, трябва да се консумират мазнини. Този извод той прави предполагайки, че когато организмът усвоява мазнините, не е в състояние да метаболизира въглехидратите и затова ги изключва от енергийния обмен.

1943г. Марион Уайт в своята книга "Диета без отчаяние” предлага вместо зехтин и другите растителни масла да се използва несмилаемото от човешкия организъм минерално масло. Минералното масло обаче е вече добре известно като слабително средство, продавано в аптеките. То предизвиква газове, подуване на корема, разстройство и други стомашно-чревни проблеми.

1944г. В американската армия се провеждат изследвания за изучаване действието на полугладни диети върху гражданите, отказали се от военна служба по политически или религиозни убеждения. Резултатите показали, че повечето участници в експеримента, здрави и енергични в началото, стават болни и вяли.

1950-те години: Женските списания си спомнят за отдавна забравеното пресмятане на калориите и възкресяват идеята за намаляване на теглото чрез намаляване на калориите. За вдъхновение страниците им се изпълват с примери на многобройни случаи на успешно отслабване.

1951г. Тили Луис започва редовното производство на знаменитата си серия "Tasti-Diet” от пасти, сладки, пудинги, желета, шоколадови кремове, произведени със захарин, вместо със захар.

1952г. Вестник "Newsweek” публикува статията "Дебелакът” , посветена на дебелите. Идеята е, че желанието да се консумират всякакви висококалорични ястия се поражда от лошото настроение, неудовлетворението от личния живот и от сексуалната недостатъчност.

1955г. Ражда се индустрията на заместителите на мазнини. О.А. Батиста, завъртайки влакна от изкуствена коприна в миксера, с голямо изумление открива, че полученият продукт на вид и пипане е също като мазнина! Продуктът излиза на пазара под името "Avicel”. Вкусовите му качества обаче са незадоволителни.

1957г. Става популярно използването на човешкия хормон на ръста - гонадотропин, особено при момчета с нарушени функции на хипоталамуса, водещи до повишено тегло. Лечението е успешно при момчетата, защото премахва мазнинините от бедрата, задните части и долната част на корема, но при жените той няма ефект.

1959г. Списанието "New York Times” отбелязва, че 90% от всички случаи на затлъстяване са предизвикани от "психогенни проблеми”.

1961г. Мазнината е призната за аморална. Повсеместен стремеж към нормално тегло и полагане на усилия за това.

1961г. Появява се първият гуру в областта на фитнеса и диетологията — Джек Лалан. Популярността му расте. Той въвежда физическите упражнения за отслабване, предлага оборудване за изпълнение на тези упражнения, диетични напитки, витамини, белтъчни вафли и вдъхновяващи книги. Именно той е един от първите, който внедрява масово идеята за кухня без мазнини. 1961г. Д-р Хърман Толър публикува книгата "Не бройте калориите”, пропагандираща диета с високо съдържание на мазнини и белтъчини и с ниско съдържание на въглехидрати. Тази диета се основава на ученията на Бантинг и Пенингтън. По-късно обвиняват Толър в мошеничество заради продажбата на капсули със сафлорово масло.

1961г. Доктор Ъруин Стилман публикува книгата "Лекарска диета за бързо сваляне на теглото”. Той поставя акцент върху консумацията на постно месо и нискомаслени сирена. Неговата теория е, че белтъчната молекула е толкова голяма, че организмът изразходва повече енергия за усвояването й, отколкото получава от нея. Белтъчната диета предзвиква кетоза - състояние, при което организмът като не получава достатъчно енергия е принуден по-бързо да използва мастните си депа, благодарение на което теглото се намалява. В крайна сметка обаче самият Стилман умира от сърдечен пристъп през 1975 година.

1963-65г. се създават и организират множество общности, семинари, асоциации, институти, центрове, обединяващи хора и изследователи, доктори и общественици, за които теглото е

Категории
ПОДПРАВКИ [28]
КОКТЕЙЛИ [15]
АЛАМИНУТИ [38]
ЗАКУСКИ [31]
САЛАТИ [36]
ЧОРБИ, СУПИ [33]
ЯСТИЯ С МЕСО [70]
ЯСТИЯ БЕЗ МЕСО [35]
ПРАЗНИЧНО МЕНЮ [22]
ДЕСЕРТИ [31]
ПИЦИ, СПАГЕТИ [12]
СВЕТОВНА КУХНЯ [26]
ЗИМНИНА [11]
СОСОВЕ [2]
Регистрация/Вход
Видеорецепти
Преводач
Календар
«  Март 2024  »
ПонВтСрЧетПетСъбНед
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
ТОЧНО ВРЕМЕ
ОБЛАК
АЛАМИНУТИ Пача Банани в ром: Свинско с прясно зеле Шарена туршия НАЧАЛО ПОДПРАВКИ КНИГА ЗА ГОСТИ Парена туршия Боб яхния МЕРКИ ЗИМНИНА ЗА ДЕСЕРТ МАЛКИ ТАЙНИ ЗАКУСКИ ЯСТИЯ БЕЗ МЕСО ПОЛЕЗНИ САЙТОВЕ ЯСТИЯ С МЕСО Запечена тиква с мляко ОБЯВИ FAQ (въпрос/отговор) НАЙ-ГЛЕДАНИ ХРАНИ СВЕТОВНА КУХНЯ Пиле жулиен МАЛКО ИСТОРИЯ Печени белени чушки ЗА МЕСАТА ФОТО ФОРУМИ САЛАТИ ДИЕТИ Кордон Бльо Пилешка кавърма Медалион с гъби КАЛОРИИ Шницел от кайма ПИЦИ, СПАГЕТИ ЧОРБИ, СУПИ ЗА РИБАТА ПРАЗНИЧНО МЕНЮ Картофи соте Рачел от тиква КОКТЕЙЛИ Пиле с лук: ОБРАТНА ВРЪЗКА Панирани пилешки хапки ДЕСЕРТИ
Времето
Гласувайте за нас!
Гласувай за мен в BGTop100.com
По страни


Статистика
 
 
Page Ranking ToolТОП СТРАНА
  
Submit your website to 20 Search Engines - FREE with ineedhits!
tumblr visit counter
Архив
Like Box
Реклами
Социални мрежи
share Bookmark and Share
Новините